Мъж се прибира, насреща съседа:
— Слушай, какво би направил, ако хванеш жена си с любовник?
— Не знам.
— Докато се прибираш, помисли, че да не се случи да си неподготвен…

Жена споделя със своя приятелка:
— Това наистина е много забавно. Съдът присъди на бившия ми съпруг и трите деца, а пък нито едно от тях не е негово.

- Синко, донеси ми три чинии от кухнята!
— За какво са ти, мамо?
— Искам нещо да си поговоря с баща ти…

Мъж и жена вечерят. Жената:
— Мили! Винаги съм знаела, но искам да го чуя пак – обичаш ли ме?
— Колко?
— 420, скъпи. Чанта на LouisVuitton.
Минават пет минути. Мъжа:
— Писанке! Казвал съм ти, че те об...

- Тате, купи ми барабани!
— Иванчо, остави ми не мира, в работата си имам достатъчно шум и без барабан.
— Купи ми, тате! Ще свиря на тях само, когато спиш.

- Как си научила мъжа си да се прибира толкова рано?
— Много лесно. Прибира се за пореден път късно вкъщи, а аз се обаждам от стаята: „Пешо, ти ли си?“
— А, той?
— А, той е Иван.

- Снощи защо не дойде в кръчмата?
— Жена ми реши, че не ми се ходи.

Крикор и Гарабед се заяждат един с друг:
— Крикор, кога ти е рождения ден?
— Защо?
— Да ти подаря едни завеси, че по цял ден ви гледам със жена ти как се гоните голи из къщата.
— Гарабед, а на теб ког...

- Скъпи, расте ми коремчето, струва ми се, че съм бременна… — Ами да… Даже знам, кой е бащата.
— Кой?!
— Хлебозавода.

Жена се оглежда в огледалото и пита мъжа си:
— Скъпи, каквто ти харесва най-много в мен – моето красиво лице или сладко тяло?
Мъжа:
— Чувството ти за хумор.

Звъни телефонът. Слушалката вдига Иванов – баща на три дъщери. Чува младежки глас:
— Ти ли си, жабчето ми?
— Не, тук е бащата на блатото.

След седмица меден месец младоженци влизат в ресторант:
— Скъпи, знаеш ли какво ми се иска?
— Да, но понякога не е лошо да се похапне…

- А Генко защо се държи така странно – ту плаче, ту се смее?
— Жена му го напуснала днес… — А защо плаче?

Един режисьор пита друг:
— Защо вашите актьори започнаха така лошо да играят любовни сцени?
— Защото всички се изпожениха…

- Къде с тези цветя?
— За жената ги взех.
— В ред ли си? Та те са изкуствени?!
— А тя е надуваема.