Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц.
- Къде се научихте да играете така? - попита немеца
- Ех, легендарна Съветска школа - гордо отговори Каспаров.

Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
\"Сторило ми се е!\" - помисли си Щирлиц.

Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му.
- Пистолет! - помисли си Мюлер.
- Близо си, сладур… - помисли си Щирлиц.

Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…

Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва - Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци.
"Забравил съм да изключа ютията" - мисли си разузнавачът.

Борман привиква Щирлиц:
- Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател…

Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
\"Следят ме!\" - стресна се разузнавачът.

Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва:
- 100 грама водка.
- Нямаме, вчера свърши.
- Тогава сто грама коняк.
- И коняка свърши.
- Едн...

Щирлиц нахлу в колата на Мюлер и запали.
А от толкова време се опитваше да откаже цигарите…

Щирлиц отиде на конспиративна среща с радистката Кет.
В Центъра узнаха за това чак след девет месеца…

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер:
- Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент?
- Не! - пошегувал се и Мюлер.

Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли:
\"Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…\"

Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път.
- Явно отровата не действа - помисли си той.

Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажан...

Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…