Натрупването на поредни бюджетни дефицити поставя България пред риск от дългова спирала и все по-силен натиск от нарастващите лихвени разходи. Предупреждението е на Фискалния съвет в анализа му на бюджетната процедура за 2027 г. Според експертите лихвените плащания ще достигнат 1,88 млрд. евро през 2028 г., или около 1,3% от БВП. Така все по-голяма част от публичните средства ще отиват за обслужване на дълга, вместо за здравеопазване, образование и други ключови сектори.

На фона на започналата от Европейската комисия процедура за прекомерен дефицит и нарастващия риск от рецесия Фискалният съвет препоръчва спешни мерки за фискална консолидация. Експертите настояват за бюджетни икономии от поне 2% от БВП през 2027 г. и поне 1% през 2028 г., с цел постепенно достигане на балансирано бюджетно салдо чрез структурни реформи.

Особено внимание в анализа е отделено на необходимостта от трайно преразглеждане на временно замразените числени правила за заплати и пенсии. Според Фискалния съвет те създават процикличност и допринасят за инфлационния натиск.

Експертите настояват и за промени в Закона за публичните финанси, включително премахване на изключенията за европейските сметки, за да бъде ограничена фискалната експанзия. Според тях заложеното 10-процентно съкращение на разходите за персонал в администрацията не е достатъчно и са необходими по-дълбоки мерки, съобразени и с демографския спад в страната.

Сериозни корекции се предлагат и в социалната сфера. Фискалният съвет настоява за промяна в съотношението на осигурителните вноски за държавните служители, военните, полицаите и магистратите – от сегашните 20/80 на 40/60 през 2027 г., така че то да се доближи до условията в частния сектор.

В пенсионната система експертите критикуват прекомерното изравняване на пенсиите, което според тях отслабва връзката между реалния осигурителен принос и размера на получавания доход. Те призовават за засилване на капиталово-покривния елемент чрез втория и третия пенсионен стълб.

По отношение на НЗОК в анализа се посочва, че постоянно растящите разходи не водят до по-висока ефективност на здравните услуги, а увеличават зависимостта от трансфери от държавния бюджет.