Пълзящият ямс и пчелите се държат странно – във Фиджи фермерите четат предупредителните знаци на природата, за да предскажат сезона на ураганите.

Юли е, месец, в който фиджийските фермери започват да наблюдават отблизо дивия ямс. „Ако видят лози от див ямс, които пълзят по земята, ще има ураган между ноември и април – сезонът на ураганите“, казва фермерът Марика Радуа. Ако лозите се издигат нагоре, е малко вероятно да удари ураган, казва той.

В гъстата джунгла на Вануа Леву, вторият по големина остров на Фиджи, фермата на Радуа е пълна със зеленина. Всяко растение си има място – от редове нежна маруля до здраво таро и касава. Години наред Радуа чете знаците в природата, за да знае кога и къде да засади реколтата си, за да гарантира, че тя ще процъфтява всеки сезон.

Според традиционните екологични знания на фиджийците, лозите от ямс са естествени индикатори за екстремни метеорологични условия. Тези екологични знания обхващат древни традиции, пазени и практикувани от местните народи. Когато лозите прегръщат земята, „те вече се опитват да се предпазят от вятъра. Това е природа“, казва Радуа.

Много фиджийци – особено тези от по-старите поколения, които са по-склонни да използват традиционни методи на земеделие – вярват, че други организми действат като естествени прогнози за времето, като банани, пчели и хлебно дърво.

Франки Адкинс, служител по климатична устойчивост, Марика Радуа, за Вануа Леву (Снимка: Франки Адкинс)Франки Адкинс
Служител по климатичната устойчивост Марика Радуа на Вануа Леву (Кредит: Франки Адкинс)

Преди съвременните технологии, екологични показатели като тези са били използвани по целия свят за прогнозиране на природни бедствия. Но през последния век данните от спътници, метеорологични радари и компютри осигуряват все по-прецизен мониторинг и прогнозиране.

В Тихия океан общностите се връщат към древната мъдрост, за да предвиждат екстремни метеорологични условия, за да подобрят съвременните методи. Научни изследвания и метеорологичната служба на Фиджи регистрират тези местни „ранни предупредителни знаци“ за тропически циклони и наводнения. Тъй като бедствията, причинени от изменението на климата, набират скорост в Тихия океан, традиционните знания биха могли да осигурят на общностите повече време за подготовка. 

Цялостен пакет

През 2024 г. Фиджийската метеорологична служба обяви, че ще интегрира традиционните знания за околната среда в своите научни прогнози – описвайки двете като „цялостен пакет“.

Фиджи следва стъпките на Вануату, Тонга, Самоа, Ниуе и Соломоновите острови – тихоокеанските държави, участващи в текущ проект за интегриране на традиционните знания в своите системи за ранно предупреждение.

Сиосинамеле Луи, служител по традиционните знания за климата в Секретариата на Тихоокеанската регионална програма за околната среда (SPREP), междуправителствен орган, казва, че природните индикатори са ключови за подпомагане на отдалечените общности да се подготвят за метеорологични явления.

„В повечето части на света традиционните знания и националните услуги не се споменават в едно и също изречение“, казва Луи. „Но в Тихия океан това вече се превръща в предпочитано. Това е нормална практика.“

От 2016 г. проектът SPREP изследва природни индикатори, като жителите на тихоокеанските острови докладват за ранни предупредителни знаци директно на Тихоокеанското метеорологично бюро чрез обаждания, съобщения, социални медии или местни климатични центрове.

Вануату е „водеща страна“ с приложение, наречено ClimateWatch, казва Луи. Приложението разполага с база данни с природни индикатори, събрани от множество източници – например, зелени костенурки, гнездящи по-навътре в сушата, предполагат, че може да се приближава циклон.

Въпреки това, използването на традиционни знания за предотвратяване на метеорологични събития не е мигновен процес, казва Луи.

„Не можете да интегрирате набор от данни, който е само на пет години, с набор от данни, който е на 100 години. В момента повечето от нашите данни от мониторинга не са достатъчно стари, за да ги включим в климатичната прогноза“, добавя тя. Поради това правителството изучава корелацията на традиционните показатели с метеорологичните явления, преди да включи това в своя модел за климатични прогнози.

Подобно на други тихоокеански острови, Фиджи е уязвимо към циклони, чиято сила се очаква да се увеличи (Снимка: Getty Images)

Луи обаче казва, че популяризирането на традиционните знания за времето може да помогне на хората в уединени райони.

„За да го поставим в контекст, разглеждаме най-големия океан в света и имаме хиляди острови, които са широко разпространени. Нямате оборудване за мониторинг на всеки остров“, казва Луи. Тази технология е скъпа и рядко разположена, което води до пропуски в метеорологичните данни, добавя тя.

Не всеки ще може да получи критична предупредителна информация навреме, ако изобщо може. „Тук се намесва тази програма“, казва Луи. „Независимо дали е от Метеорологичната служба или от традиционните системи за предупреждение. Целта е хората да реагират и да бъдат подготвени“, казва тя.

Слушайки земята

За фиджийците традиционните знания, като например как се сменят сезоните, не са „черно-бели“, казва Радуа. „Ние не записваме нещата – те се предават от поколение на поколение чрез истории, песни, танци и идиоми“, казва той.

Радуа, който е експерт по климатична устойчивост на Вануа Леву, започнал да събира тази културна мъдрост в сезонен календар, достъпен за фермерите на острова. Много ферми, както търговски, така и семейни, във Фиджи са преминали към съвременни начини на земеделие – например монокултура, засаждане и отглеждане на една-единствена култура. Радуа учи земеделските производители как да се върнат към традиционните земеделски методи, като например засаждане на множество култури по различно време на годината.

Това не само е по-добре за природата , но и означава, че фермерите могат да се вслушват в земята за ранни предупредителни знаци, казва Радуа. „Дърветата ще им кажат, когато нещо цъфти, то им казва“, казва той, обяснявайки как фермерите следят промените извън нормалните сезонни модели. „Това е готовност и устойчивост“, добавя той.

Не става въпрос само за традиционни знания, а за живот в хармония с природата – Марика Радуа

За тихоокеанските общности необходимостта от предпазване от екстремни метеорологични условия е по-спешна от всякога. Радуа си спомня циклона Уинстън , който причини широко разпространени щети, струвайки на селскостопанския сектор на Фиджи над 2 милиона долара (1,5 милиона британски лири). „Повечето от нас загубиха цялата си реколта“, казва той. 

Според доклад от 2025 г. , който оценява климатичния риск за страната – класирайки Фиджи на 103-то място от 190 държави – се очаква тропическите циклони да се увеличат по сила във Фиджи. Според Международния валутен фонд, тихоокеанските островни държави се нуждаят от около 1 милиард долара (730 милиона британски лири) за инвестиции в адаптация към климата.

Въпреки че се обмислят няколко идеи за повишаване на климатичната устойчивост на страната – от морски стени до климатична миграция – интегрирането на древна мъдрост се предлага като нискобюджетна част от решението във Фиджи.

„Почти всичко, свързано със смекчаването на изменението на климата, сочи към традиционните знания“, казва Радуа.

Купуване на време

Някои фиджийски общности съобщиха, че традиционните знаци са първият и най-надежден начин да бъдат предупредени, че циклонът Уинстън приближава.

В крайбрежно село в провинция Тайлеву, на югоизточния край на Виту Леву, главния остров на Фиджи, селяните забелязали, че природата реагира по нехарактерни начини до четири месеца преди циклона.

В доклад от 2025 г., публикуван от независимия мозъчен тръст Международният институт за устойчиво развитие, 10 жители на село Тайлеву си спомнят, че са били свидетели на редица признаци, които са били наблюдавани преди циклоните.

Около три до четири месеца преди циклона, стършели са гнездили близо до земята, пет или повече плода хлебно дърво са растели на едно стъбло, а централните издънки на живовляка са се извивали, вместо да растат прави. Един месец преди циклона, рибарите са забелязали, че морето е по-горещо, а малки риби са били намирани мъртви по бреговата линия. Една седмица преди циклона, морските птици са летели към сушата, спускайки се по-ниско от обикновено. (Прочетете повече за това как морските птици предсказват тропически циклони .)

Фиджийски мъже събират тръстика, която по-късно ще бъде използвана за изграждане на традиционни структури (Снимка: Франки Адкинс)

Докладът предполага, че проследяването на природните индикатори дава на общностите повече време да се подготвят преди бедствие. С по-добро предупреждение, селяните биха могли да се запасят с храна и прясна вода, да укрепят къщите си и да преместят селскостопанските животни в защитени пространства.

„Изправени пред ескалиращи климатични рискове и климатични въздействия, нарастващи разходи и претоварени бюджети, местните и националните правителства търсят начини за справяне с климатичната криза по икономически ефективен начин“, казва Алек Крофорд, директор на „Природа за устойчивост“ в Международния институт за устойчиво развитие.

Но решенията, основани на природата и традиционни екологични знания, надхвърлят своята икономическа ефективност. „Те са най-подходящите действия за адаптация, защото местните общности са тези, които знаят най-добре как да се адаптират към променящата се среда“, добавя Крофорд.

Механизми за справяне

Джоели Вейтяки, климатолог от Университета на Южния Пасифик, казва, че традиционните индикатори са разработени преди векове като важни „механизми за справяне“. „Има примери, че нашата технология е също толкова добра, колкото технологиите в други части на света, които са толкова доминиращи“, казва той. 

Патрик Нън, професор по география от Университета на Съншайн Коуст, Австралия, казва, че едва сме „докоснали повърхността“ на традиционните екологични знания. 

„На места като Фиджи всички традиционни знания са емпирични – хората виждат нещо и правят извод за асоциация“, казва той. Нън дава пример, когато черни птици прелитат над сушата и хората правят извода, че циклонът е на път.
Те не оцеляха по късмет – оцеляха по замисъл – Патрик Нън

„Това знание вече е потвърдено просто от факта, че е доказано, че работи за дълги периоди от време. Ако наблюдението на черни птици над сушата не е надежден индикатор за приближаващ тропически циклон, тогава хората не биха запазили това знание толкова дълго“, добавя той.

Нън се позовава на устни разкази от Тихия океан, които описват поведението на мравките, което е в съответствие с научните наблюдения. Например, мравките-листорези изглежда откриват фини промени в околната среда, които сигнализират за предстоящ дъжд, което води до адаптивни реакции . Макар че това не представлява научно доказателство, че мравките могат да предсказват тропически циклони с дни предварително, то предполага, че поведението им може да е предсказващо по начини, съвместими с традиционните екологични познания на Тихия океан.

Идеята, че тихоокеанските острови са по своята същност „уязвими“ или „им липсва устойчивост“, е погрешна, казва Нън. „Хората са пристигнали в Западната част на Тихия океан преди повече от 3000 години и оттогава са там. Те не са оцелели по късмет – те са оцелели по замисъл.“

Това не означава, че регионът е без предизвикателства или че изменението на климата не променя традиционния начин на живот. Между 1999 и 2018 г. Фиджи се нарежда на 13-то място сред най-засегнатите от екстремни метеорологични явления страни.

„Но във всяка общност на тихоокеанските острови има внушителен набор от традиционни местни знания, които са в състояние да помогнат за разработването на стратегии за справяне с бъдещите климатични промени“, казва Нън.

Обратно във фермата си във Вануа Леву, Радуа споделя подобно мнение. „Знанието се развива с времето, но не става въпрос само за традиционни знания“, казва той. „Става въпрос за живот в хармония с природата.“