Благодарност за изборната подкрепа, разказана през черно-бели кадри, социална мизерия, унищожена от въгледобива земя и пушещи комини. Но защо бъдещето на хората в региона е представено като завръщане към един отдавна отминал социален бит? И дали спокойствието, което обещава видеото, означава запазване на въглищната енергетика, или има и отговор на въпросите за замърсяването, здравето и унищожаването на природата?

Видеото на „Прогресивна България“, с което формацията благодари на жителите на Старозагорска област за подкрепата, поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. То използва изкуствен интелект, за да създаде поредица от сцени, напомнящи за социалистическата епоха – черно-бели изображения, стари панелни жилища, износени мебели, олющени фасади, стара „Лада“, сметки на маса с мушама и хора, живеещи в среда, която изглежда застинала някъде преди няколко десетилетия.

Посланието е изградено около тревогите на трима измислени герои – Стефан, Елена и съседа Пешо. В началото те изглеждат притеснени. Старецът гледа телевизия, преглежда сметките си, а след това погледът му се насочва към огромни терени, унищожени от въгледобива, и към пушещите комини на топлоелектрическите централи. Появяват се и мъже в униформи на мрачен фон.

Следва рязка промяна. Черно-белият свят става цветен. Чуваме: „Днес те вече спят спокойно.“ Старецът е в леглото си, Елена получава добра новина по телефона и с облекчение излиза на балкона на панелното си жилище, а Стефан и Пешо се поздравяват пред стария блок.

В края на клипа идва благодарността: „Две седмици ви разказвахме за тревогите на Стефан, Елена и съседа Пешо. Днес те спят спокойно. Благодарим на всеки, който гласува!“

Така видеото свързва изборния резултат с усещането за избавление от тревогите, а кадрите с въглищните централи и разрушените терени поставят енергетиката в центъра на разказа.

Именно тук започва интересната част от посланието.

Въглищната енергетика – спасение или нерешен проблем?

За жителите на Старозагорска област въглищната индустрия не е абстрактна политическа тема. Тя е икономика, работни места, поминък и съдбата на цели населени места. Особено в Гълъбово и околните селища енергийният комплекс е сред основните работодатели и фактори за местната икономика.

В Гълъбово е и най- сериозната подкрепа за Йотова, в града, в близост до който се намира значителна част от въглищната и енергийната инфраструктура на комплекса „Марица-изток“, Илияна Йотова е получила 85,14% (1575гласа) от гласовете, срещу 14,86% (275 гласа) за Гюров. Процентите са изчислени без бюлетините „Не подкрепям никого“.

За сравнение, в област Стара Загора подкрепата е 67% за Йотова и 30% за Гюров, останалите проценти са за „Не подкрепям никого“.

Но въглищната енергетика има и друга страна – замърсяването на въздуха, огромните унищожени терени, променени от открития добив, където общата територия на целия енергиен комплекс „Марица-изток“ се оценява на близо 240 кв. км, отпадъците от производството и последиците за здравето на хората.

Когато политическа формация използва именно тези образи, за да благодари за изборната подкрепа, логично възниква въпросът какво точно обещава на хората. Че ще запази работните места и производството? Че ще продължи да разчита на въглищата? Или че ще направи така, че хората да могат да живеят и работят в региона, без да плащат за това със здравето си?

Видеото не дава отговор, по скоро показва, че ще продължи да се живее в един мрачен свят от минала епоха.

Има и още един съществен проблем. В него виждаме унищожена земя и пушещи комини, но нито за миг не се поставя въпросът какво трябва да се промени, за да не изглежда бъдещето на региона по същия начин.

Защото подкрепата за въглищната индустрия и защитата на хората, които живеят около нея, не би трябвало да са противоположни позиции. Работните места не отменят правото на чист въздух и здраве, а енергийната сигурност не освобождава предприятията и държавата от отговорността за екологичните последици.

Какво казаха Радев и Йотова за бъдещето на въглищните централи?

Не предполагаме, че посланието на клипа, въпреки че е двусмислено е, че замърсяващите производства ще бъдат спрени, или че унищожените 240 кв. км. от въгледобив, ще бъдат рекултивирани и възстановени, заради политическите послания на Илияна Йортова и Румен Радев в региона.

За да разберем политическия контекст на видеото, трябва да се върнем към публичните позиции на Румен Радев и Илияна Йотова за комплекса „Марица-изток“.

Илияна Йотова: „Няма да допусна да бъдат затворени нито мините, нито ТЕЦ-овете“

На 8 октомври 2026 г., по време на среща с жители на Гълъбово, Илияна Йотова заявява:

„Няма да допусна да бъдат затворени нито мините, нито ТЕЦ-овете. Ще се стремя да заработят и още мощности, включително в Гълъбово.“

Йотова определя обещанията си като сериозен ангажимент и говори за необходимостта от промени в европейската политика по отношение на емисиите. Това е категорична заявка за запазване и разширяване на въглищните мощности. Duma

В това изказване има ясно послание към работещите в комплекса и техните семейства: няма да бъдат допуснати затваряния, които застрашават поминъка им.

Но в цитираните думи не се посочват конкретни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, модернизация на пречиствателните съоръжения или възстановяване на увредените от въгледобива терени.

Това не означава, че Йотова никога не е говорила по тези въпроси. Означава, че в конкретното публично послание към жителите на Гълъбово акцентът е върху запазването на мините и централите, а не на тяхното здраве и живот, но на хората явно това им е харесало, видимо от изборните резултатаи.

Румен Радев: въглищата като гаранция за енергийна независимост

Румен Радев също последователно защитава въглищната енергетика с аргумента за националната сигурност и енергийната независимост.

На среща с граждани в Стара Загора през април 2026 г. той заявява:

„А единствената автономна енергийна система при нас са въглищата — това, което имаме в Стара Загора“.

В същото изказване Радев допълва:

„Разбира се, че ще работим за нови и зелени технологии в енергетиката, но не трябва да се губи автономията, която осигуряват въглищата.“

Тези думи са важни, защото показват, че позицията му не се изчерпва с безусловна защита на старите мощности. Той говори и за нови, зелени технологии, но поставя на първо място запазването на въглищата като местен енергиен ресурс. StandartNews.com

През август 2026 г., вече като министър-председател, Радев отново заявява, че правителството е ангажирано със съхраняването на топлоелектрическите централи и въгледобива като „суверенна базова мощност“.

В официалната информация за срещата със синдикатите се посочва, че наред със запазването на заетостта са обсъждани рекултивация, трансформация на производствата, нови технологични мощности и привличане на инвестиции в Старозагорския регион, но това за сега са пожелателни послания, които не са подкрепени от политики. gov.bg

Следователно би било неточно да твърдим, че Радев изобщо не говори за нови технологии или за възстановяване на терени. Същественият въпрос е как тези намерения ще бъдат превърнати в конкретни инвестиции, как ще се контролират емисиите и какви измерими резултати ще получат хората, които живеят около централите.

Именно тук е разликата между политическото обещание и реалната политика.

Защо във видеото има пушещи комини, унищожена земя и социална мизерия? Над 10 000 души в страната умират преждевременно заради замърсен въздух!

Видеото е интересно не само с това, което показва, но и с начина, по който подрежда образите.

1. Черно-белият свят на тревогите

В началото виждаме възрастен мъж в старо жилище. Той гледа телевизия, преглежда сметките си и изглежда притеснен. В следващите кадри се появяват бензинова колонка с цена от 1,60 евро за литър, разрушена от въгледобива земя и пушещи комини.

Така личните тревоги на героите се свързват с икономически и обществени проблеми.

Използването на черно-бели кадри подсилва усещането за минало, безизходица и тежък живот. Мрачната атмосфера се допълва от появата на мъже в униформи.

Тук възниква въпросът: защо тревогите на хората са представени чрез образи на бедност, остаряла инфраструктура и индустриално замърсяване, а не чрез конкретни решения за преодоляването им?

2. Цветът се връща, но средата остава същата

Следва преходът към цветното изображение и репликата: „Днес те вече спят спокойно“.

Старецът е в леглото си. Елена получава добра новина по телефона и излиза на балкона, вдишва дълбоко въздух с облекчение, а той вероятно е изпълнен с вредни газове от въглищната индустрия. Стефан и Пешо се поздравяват пред овехтелия панелния блок, пред който е паркирана и соц кола.

Героите вече са спокойни. Но какво се е променило в живота им?

Не виждаме ремонтирано жилище, обновен квартал, по-висок стандарт на живот или възстановена земя. Панелните блокове продължават да изглеждат неподдържани, мебелите остават стари, а индустриалната среда не е показана като променена.

Променило се е настроението на героите, но не и светът, в който живеят.

Това е една от най-интересните особености на клипа. Той внушава, че тревогите са изчезнали, но не показва какви материални промени са направили това възможно.

Изборният резултат очевидно е представен като добрата новина, която носи успокоение. В контекста на заявената от Йотова подкрепа за въглищната индустрия зрителят може да свърже това спокойствие с очакването, че мините и ТЕЦ-овете ще продължат да работят.

Това е обоснован прочит на съчетанието между кадрите и политическите позиции, но не можем да твърдим със сигурност, че създателите са целели точно такова послание.

3. Защо героите трябва да живеят като преди 60 години?

Изборът на тези образи е показателен за начина, по който е представено спокойствието.

Вместо да видим съвременен Старозагорски регион с добри доходи, модерни жилища, чист въздух и сигурни работни места, виждаме свят, който изглежда застинал в миналото връщащ ни към комунистическия режим.

Възможно е създателите да са използвали социалистическата естетика, за да предизвикат носталгия или да подчертаят тревогите на обикновения човек. Но остава въпросът защо спокойствието е представено не като резултат от подобряване на живота, а като емоционално облекчение в среда, която видимо не се е променила.

Хората могат да искат сигурност на работните си места, без да искат да живеят в мизерия. Могат да подкрепят въглищната енергетика, без да приемат замърсяването като неизбежна цена.

Това са две различни неща, които политическите послания не бива да смесват.

А къде остава здравето на хората?

Въглищната енергетика не е само въпрос на работни места и енергийна независимост. Тя е и въпрос на качество на въздуха, контрол върху промишлените емисии и здравето на хората, живеещи в близост до производствените мощности.

Дали посланието на президента и министър председателя ще провокират в собственика/ците на най-замърсяващите централи в България да инвестира в технологии, за пречистване на изпусканите емисии или им се казва, продължавай/те така, важно е да убеждаваме електората, че това е добре за него, а не да се инвестира в неговото здраве?

При горенето на въглища се отделят замърсители, чието въздействие зависи от конкретните емисии, ефективността на пречиствателните съоръжения, метеорологичните условия и експозицията на населението. Сред значимите замърсители са серният диоксид и фините прахови частици. Замърсяването на въздуха е свързано с респираторни и сърдечносъдови заболявания, а някои замърсители са свързани и с повишен риск от рак.

В района на Димитровград и Гълъбово тези въпроси имат особена тежест заради концентрацията на промишлени мощности и дългогодишните спорове около въздействието им върху околната среда.

Основния въпрос към политиците: ако обещават да запазят въглищните централи, какво конкретно ще направят, за да ограничат въздействието им върху хората?

Във видеото има пушещи комини, но не виждаме пречиствателни технологии. Показана е разрушена земя, но не и рекултивация. Героите се усмихват, но не разбираме дали ще дишат по-чист въздух.

Това е същественото отсъствие в разказа.

Запазване на работните места не означава запазване на всички проблеми. Европа ни дава 1,2 милиарда евро, за да подсигурим бъдещето на работещите в региона

За Старозагорска област е важно да има икономическа перспектива. Затварянето на големи работодатели без достатъчно подготвени алтернативи може да доведе до загуба на доходи, миграция и задълбочаване на социалните проблеми. Въпреки, че за тази политика за спиране на замърсяващите централи Европа е отдели за България 1,2 милиарда евро, като заради бездействие сме загубили 100 милиона до сега, а тези пари са точно за тези хора, които се предполага че ще останат без работа, за да се инвестира в нови работни места, преквалификация, екологична енергетика и рекултивация на терените.

Радев говори плахо за нови зелени технологии, рекултивация и нови технологични мощности. Йотова заявява, че няма да допусне затваряне на мините и ТЕЦ-овете и че ще се стреми да заработят още мощности в Гълъбово. Тези позиции могат да бъдат сравнени с последващите решения и реалните инвестиции.

Но нито едно политическо обещание за енергийна сигурност не освобождава държавата от необходимостта да гарантира контрол върху емисиите и защита на здравето.

Какво всъщност означава „те вече спят спокойно“?

Видеото на „Прогресивна България“ вероятно цели да покаже, че изборният резултат е донесъл успокоение на хора, които се страхуват за бъдещето си. Това е разбираемо като политическо послание.

Но образите, с които е разказана тази история, пораждат неудобен въпрос: защо спокойствието е представено като живот в стария свят, а не като преход към по-добър, защо ни обещават връщане в комунистическите времена, какъв е подтекста?

Ако посланието е, че хората могат да разчитат на въглищната енергетика и на работните си места, тогава следващият въпрос е как ще изглежда животът им след пет, десет или петнадесет години.

Ще имат ли стабилни доходи? Ще бъдат ли модернизирани производствата? Ще се възстановяват ли терените, унищожени от добива? Ще има ли ефективен контрол върху замърсяването? Ще разполагат ли хората с надеждни данни за качеството на въздуха и с работещи механизми за защита на здравето си?

Това са въпросите, на които не може да се отговори с цветен кадър, усмивка и благодарност за гласуваното доверие.

Хората в Старозагорска област не би трябвало да избират между работа и здраве, между енергийна сигурност и чист въздух, между икономическо оцеляване и нормална жизнена среда.

Ако политиците искат да им вдъхнат спокойствие, трябва да покажат не само как ще запазят работните места, но и как ще променят условията, при които хората живеят и работят.

Защото истинското спокойствие не е просто да заспиш, докато комините продължават да пушат.

То е да знаеш, че утре ще имаш работа, дом, чист въздух и бъдеще за децата си.