Законопроектът, внесен от „Възраждане“, предвижда ограничения за организации, медии и граждани, които извършват определена обществена дейност и получават финансиране от чужбина. Янков предупреждава, че предложените разпоредби могат да засегнат дори организации, които получават дарения за благотворителни каузи. Той прави паралел с Русия, където подобно законодателство постепенно се превърна в инструмент за репресии срещу независимите медии и гражданското общество.

БЦНП е сред организаторите на петицията „Против законите „бухалки“ в България“, която настоява парламентът да отхвърли репресивните законодателни предложения и да прекрати практиката на очернящи кампании срещу граждански организации от парламентарната трибуна.

Четири години опити за приемане на закона

Първият законопроект за регистрация на чуждестранните агенти е внесен през 2022 г. Оттогава „Възраждане“ го предлага отново при всеки нов парламент, понякога с незначителни изменения. В последната версия например е сменена валутата, обясни пред ФрогНюз юристът Захари Янков от Българския център за нестопанско право.

През 2024 г. законопроектът е включен в дневния ред на пленарната зала в т.нар. седмица на опозицията. Тогава останалите парламентарни групи напускат залата, кворумът пада и не се стига до гласуване.

В началото на 2025 г. следва нов опит. Този път се провежда обсъждане и законопроектът е отхвърлен. Това съвпада с встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и спирането на USAID. По думите на Янков вносителите използват тази тема в аргументите си.

При сегашното внасяне е предвидено разглеждане в парламентарна комисия, но то е отложено.

Според юриста обаче проблемът не се изчерпва с възможността законопроектът да бъде приет.

„За жалост, той има негативни последици само от самия факт, че се предлага. Дори не е необходимо да бъде приет“, подчерта Янков.

По думите му от 2022 г. законопроектът се използва за очернящи кампании срещу гражданските организации, най-вече заради източниците им на финансиране.

Той посочи, че социологически проучвания показват промяна в обществените нагласи към чуждестранното финансиране след началото на тези кампании.

Янков даде пример с подкрепата за български сдружения в Северна Македония и български училища в чужбина. По същия начин организации в България получават средства от чужбина за защита на човешките права, за изоставени деца или за защита на животните.

„Дарението не е поръчка“, подчерта юристът. Той обясни, че даренията представляват безвъзмездно предоставени средства за определена кауза и не задължават получателя да изпълнява чужди нареждания.

Кой може да бъде обявен за чуждестранен агент?

Според Янков законопроектът съдържа изключително общи, а на места и противоречиви формулировки. Той може да засегне не само неправителствени организации, но и отделни граждани, медии и фирми.

Разпоредбите обхващат лица и организации, които извършват публична дейност, информационни кампании или нестопанска дейност. Това включва и организации, които работят с уязвими групи.

Юристът обърна внимание на изключенията, сред които посочи спортните клубове, хазарта и религиозните дейности.

„Само от изключенията можем да видим и духа на закона“, коментира той.

Според него основният фокус е върху неправителствените организации и медиите, въпреки че ограниченията могат да засегнат и други.

Забрани за работа в училища, университети и държавни институции

„Противно на това, което вносителите на законопроекта твърдят, този закон не е за прозрачност, той е закон за забрани“, каза Янков.

Освен регистър на чуждестранните агенти се предвиждат ограничения за тях и за свързаните с тях лица. Сред тях е забрана да извършват дейност в университети, училища, детски градини, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Българската академия на науките.

За самите чуждестранни агенти са предвидени и допълнителни забрани за участие в политически дейности, кампании, лобиране или друга дейност, която може да повлияе на вътрешната и външната политика на страната.

Янков даде пример със собственото си участие в обществения дебат. Ако говори публично срещу законопроекта, той също се опитва да повлияе на вътрешната политика.

„На практика те забраняват участието в обществения живот на тези, които са нарочени за чуждестранни агенти. Подчертавам – нарочени“, каза юристът.

Дори дарение на инвалидна количка може да доведе до регистрация

Един от основните проблеми според Янков е начинът, по който законопроектът определя кой може да бъде обявен за чуждестранен агент.

Предложеният праг е 1000 евро общо за една година, независимо от броя на чуждестранните източници на финансиране.

При изчисляването му се включват не само парични средства, но и покриване на разходи за обучения или дарения в натура.

Юристът даде пример с организация, която работи за подобряване на живота на хората в неравностойно положение. Според него дори дарение на инвалидна количка от чужбина би могло да доведе до определянето ѝ за чуждестранен агент.

Янков подчерта, че законопроектът не предвижда оценка дали дейността на съответната организация оказва положително или отрицателно влияние върху обществото.

„Дали то е негативно или позитивно, дали се борят за нещо хубаво или нещо лошо, няма такъв тип оценки“, обясни той.

„Чуждестранен агент“ – етикет, който внушава, че си шпионин

Според юриста задължителното обозначаване на организации и граждани като „чуждестранни агенти“ няма информационна цел.

Законопроектът предвижда те не само да бъдат вписани в специален регистър, но и да използват това обозначение във всяка своя писмена комуникация, включително в книги.

Същевременно не се изисква да посочват чии агенти са.

„Смисълът на етикета не е информационен, а очернящ, защото очевидно всеки, който прочита „чуждестранен агент“, си мисли за шпионин най-малкото и враг на народа“, каза Янков.

Според него законопроектът е очернящ и забранителен по своята същност и е абсолютно противоконституционен.

Юристът разкритикува и многократното му внасяне в Народното събрание:

„Парламентът е сериозна българска институция. Това не е коментар във Facebook, който да мине и замине“.

По думите му всяко ново внасяне ангажира парламентарно време и публични средства за обсъждането на предложение, което според него нарушава конституционни права.

Руският модел – от регистрация до репресии

Захари Янков смята, че сравнението между българския законопроект и руското законодателство за чуждестранните агенти е основателно.

Според него именно Русия е първоизточникът на този модел. Там ограниченията са въвеждани постепенно. Първоначално законът предвижда по-мек режим, свързан основно с регистрация. Впоследствие забраните се разширяват и се приемат допълнителни закони.

„В момента в Русия, за да си чуждестранен агент, дори не е необходимо да получиш средства от чужбина“, каза Янков.

По думите му вече е достатъчно човек да споделя мнение, което се споделя и от някого в чужбина.

Юристът определи развитието на руското законодателство като очевидна репресия и посочи, че подобни разпоредби се използват и срещу независими медии в страната.

„Репресивен закон не подлежи на поправка, а на отхвърляне“

Българският център за нестопанско право е сред организаторите на петицията „Против законите „бухалки“ в България“.

Според Янков целта е да се покаже на народните представители, че гражданите не желаят парламентът да разглежда и приема закони, които ограничават конституционните им права.

Той смята, че най-добрият изход би бил самите вносители от „Възраждане“ да оттеглят законопроекта.

„Това ще им направи чест, защото най-после ще покажат, че са действително народни представители, които са се заклели да спазват Конституцията, а не да предлагат закони, които я нарушават“, каза юристът.

Ако вносителите не оттеглят предложението си, Янков очаква останалите парламентарни групи да го отхвърлят още на първо четене.

„Репресивен закон не подлежи на поправка. Той подлежи единствено и само на отхвърляне на първо четене“, категоричен е той.

Петицията е инициатива на Българския център за нестопанско право, Сдружение „Форум Гражданско Участие“, „Амнести Интернешънъл България“, Националния младежки форум и Асоциация „Прозрачност без граници“.

Освен отхвърляне на репресивните законодателни предложения организаторите настояват парламентът да прилага предвидените санкции срещу депутати, които използват парламентарната трибуна за очернящи кампании срещу граждани и организации.