Понеделник, 16 ноември 2026 | Асеновград Облачно 9°

България спаси две руски банки от санкциите на ЕС

Велислава Петрова Свали оригинала
Велислава Петрова

Големи акционери в тях са български компании, обясни външният министър Велислава Петрова

България е поискала от последния списък със санкции срещу Русия на ЕС да бъдат извадени две руски банки - Първа инвестиционна банка и Инвестиционна кооперативна банка. Причината е, че те са собственост на български дружества, които не работят с финансови средства на хора, включени в санкционните списъци.

Това потвърди външният министър Велислава Петрова в Брюксел, цитирана от „Дарик“ и БТА. Санкциите бяха утвърдени днес и двете банки не са в списъка.

Петрова обясни още, че тези банки нямат възможност да изнесат своята инвестиция от Русия заради условията там. Според нея, ако тези банки бъдат санкционирани, ще станат владение на руската държава и ще загубят своите активи. „Това ще бъде контрапродуктивно, защото вместо да има щети и ограничения за руската страна, ще бъде приход“, коментира Петрова. 

Първи за искането на България написаха Телеграм каналът „Система“ (разследващ проект на Радио „Свобода“ и „Настоящее Время“) и RFE/RL, които са сравнили първоначалния списък с окончателния и са потвърдили информацията в разговор с два източника в Брюксел. Те твърдят още, че по настояване на Франция от списъците със санкции се очаква да бъде извадена банка „РЕСО Кредит“, а на Унгария - петролната компания „Танеко“.

Българският Starcom Holding е собственик на 90% от Първа инвестиционна банка (която заема 141-во място в Русия по активи към октомври 2026 г.). Холдингът придобива най-напред 67,11% от банката през 2018 г. През 2021 г. след допълнителна капитализация делът на Starcom се увеличава до 97,76%, а след съдебни дела в Русия пада на 93,19%. Българският холдинг твърди, че след началото на войната на Русия срещу Украйна и въвеждането на санкциите е загубил контрола си над банката и възможността да се разпорежда с акциите си. Във връзка с това през 2023 г. Starcom отчита загуба от 4,63 млн. лв. (около €2,37 млн). В отчета, публикуван в края на 2025 г., пише, че Starcom Holding продължава да владее 93,2% от ПИБ, но не може да се разпорежда с инвестицията си „заради геополитическата ситуация и ограничителните мерки, въведени от ЕС и Русия във връзка с военния конфликт между Русия и Унгария“.

Инвестициона кооперативна банка (ИК Банк, заемаща 276-о място по активи в Русия към октомври 2026 г.) от Казан също е свързана с българска компания. Българската Централна кооперативна банка, в която дял има „Химимпорт“, купува през 2011 г. от 9,9% акциите на ТатИнвестБанк, а през 2014 г. увеличава своя дял до 56,2%.Тогава банката се преименува на ИК Банк. Към 2021 г. групата „Химимпорт“ контролира вече 86,27% от руската банка. Според отчета за първото полугодие на 2026 г., „Химимпорт“ продължава да държи същия дял в банката.

Третата банка - „РЕСО Кредит“, е извадена от списъка по настояване на Франция. През 2008 г. френската застрахователна групировка AXA купува 36,7% от акциите на руския застраховател „РЕСО-Гарантия“, който впоследствие става собственик на 100% от акциите на банка „РЕСО Кредит“ (140-о място в Русия по активи). След началото на войната срещу Украйна AXA обяви, че прекратява сключването на нови договори за застраховане и презастраховане в Русия и отзова своите представители в Съвета на директорите на „РЕСО-Гарантия“, но запази инвестицията. Според отчета за първото полугодие на 2026 г., делът на френската група в руския застраховател е 38,61%.

Петролната компания „Танеко“ е извадена от санкционния списък по настояване на Унгария. През 2021 г. унгарската MOL и „Танеко“, дъщерна компания на „Татнефт“, създадоха съвместна компания „РМБ-РУСС“ за производството на битум в Татарстан. MOL получи 51% от уставния капитал. На церемонията за началото на строителството на завода в Татарстан присъстваха президентът на Татарстан Рустам Миниханов и тогавашният външен министър на Унгария Петер Сиярто. След началото на войната срещу Украйна MOL запазва своя дял, но проектът е замразен. През декември 2022 г. унгарската компания обяви, че няма да финансира повече строителството. Според руските регистри през 2025 г. съвместната компания има 0 рубли печалба и над милион рубли загуба.

В новия санкционен списък влизат 113 физически и юридически лица, в това число 48 банки, енергийни компании и структури, свързани с руския сенчест флот. В допълнителния списък в рамките на санкционния режим на ЕС срещу хибридните заплахи влизат 31 физически и юридически лица. Едно лице или организация са предложени за включване в санкционния списък в рамките на режима срещу киберзаплахите.

Още възражения

По искане на правителството на Румен Радев от предишния пакет санкции бяха извадени руският патриарх Кирил, един от акционерите в „Лукойл“ - Вагит Алекперов, Искандар Махмудов, който притежава фирма, доставяща резервни части за софийското метро, министърът на спорта на Русия Михаил Дегтярьов, както и „Толиатихимбанк“.

 

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход