Един бездомник стои зад заведението „Св. Георги и змея“. Излиза сервитьорка и той я моли за храна.
— Я, се махай от тука! – развикала се тя.
Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново:
— Извинете госпожице, а може ли да говоря с Георги?
Животът е филм... сюжетът е кофти, ама само каква графика!
Сам определяш, дали ще е комедия, пълна трагедия, филм на ужасите, романтичен филм или порно..
Ясни са само началото и края, другото сами го измисляме и затова не се получава много добре сигурно..
В началото всички край теб се смеят, а ти плачеш, но в края нещата могат да се обърнат и всички да плачат, а ти да се смееш отнякъде... макар, че какво значение има вече тогава, всичко някак го приемаш по-равнодушно, точно като страничен гледач..