Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
Мъж се разхожда в парка и вижда до един храст много красиво момиче. Приближава , но в последния момент забелязва, че е в инвалидна количка. Седнал мъжът до нея на пейката... Заприказвали се и от дума на дума стигнали и до секса... Решили да го направят, но на него за пръв път му се случвало да бъде с такава жена и я попитал как да стане...
Тя отговорила:
- Ами повдигнете ме да се хвана за клона на онова дърво.
Повдигнал я той и като свършили със секса я свалил от клона, сложил я в количката и най-учтиво я закарал до тях... Майка и като отворила вратата и видяла мъжът да бута количката на дъщеря и, започнала да благодари и да го благославя...
- Нищо особено госпожо, просто сметнах за мой дълг да я прибера до вкъщи. Всеки би го направил!
А майката:
- Глупости! До сега все я оставяха да си виси на дървото....