Срещат се двама грузинци:
- Гоги, защо си такъв омърлушен?
- Ами как защо - все същото, няма пари...
- Как така да няма? Ето погледни ме мен... Работя в един завод, правим разни дребни детайли - глътна няколко, после като се прибера - хоп в тоалетната, измия ги и ги продавам, добри пари идват. А ти къде работиш?
- В един завод за уран.
- Че какво чакаш тогава? Уранът е по-скъп от златото...
Срещат се пак след няколко дена - втория грузинец го водят под конвой.
- Въх, Гоги, какво стана?
- Какво, какво... послушах те.
- И за какво е тази полиция?
- Ами случайно пръднах и взривих половината цех.
- И сега къде те водят?
- На полигона да се изсера.
Снощи отидох в бара и видях един 75-80 годишен мъж да стой сам самичък в ъгъла и да плаче над един коктейл. Попитах го какво не е наред.
- Имам 22-годишна любовница вкъщи. Срещнах я преди месец в този бар. Люби ме всяка сутрин, прави ми палачинки и фреш от портокал и ми вари прясно смляно кафе.
- Тогава защо плачеш?
- Прави ми домашна супа за обяд и любимите ми кексчета за десерт и ме люби цял следобяд.
- Добре, но защо плачеш?
- За вечеря ми приготвя телешки стек и червено вино и ме люби до 02:00 часа.
- Добре, но защо по дяволите плачеш?!
- НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯМ КЪДЕ ЖИВЕЯ!