Понеделник, 7 септември 2026
|
Асеновград
28°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Теория на относителността: един косъм в супата е сравнително много, а един косъм на главата - сравнително малко.
Прочети още подобни вицове
05.09.2026
05.09.2026
04.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Не обичам огледала. Постоянно ми показват някакъв небръснат урод, който даже не може да се облича като хората.
Бисери
03.10.2017
3,160 прегледа
Следващ →
Още вицове
Между състуденти:- Как беше купона снощи?- Май се понапих.- А след това?- Лягам си и в тъмното чувам женски глас:- Не те ли е страх да спиш сам?. и аз викам - "Страх ме е". И тя легна при мен...- И после?- Луд секс до сутринта.- И после?- После стана светло и наистина ме хвана страх...
Прием в Холивуд. На един от присъстващите представят поредния съпруг на известна звезда. - Аз съм мъжът на - казва той. - А през деня с какво се занимавате?
Животът е като приказките. Само да се ожениш, и приказката свършва.
1999г. Евреите ветерани от 2-та Световна война решили да посетят лагера Бухенвалд. Сьбрали се в един рейс и трьгнали на пьт, но за беда рейса се развалил в последното село преди крайната точка. Шофьорьт разбрал, че не може сам да оправи рейса и тръгнал да търси помощ. Почукал на една кьща в селото. - Извинете за безпокойството, но се развали рейса на път за Бухенвалд и е пьлен с евреи, ще можете ли да ми помогнете? - Съжалявам, но имам само една малка микровълнова фурна. - отговорил германецът.
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?