Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
— Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
— Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…
- Намерих един малък плаж, ама фамозна работа - разказва току-що завърналият се летовник. - Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята - ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле - петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.