Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Жената на директора влиза ненадейно в кабинета, а там на бюрото мъжът є е награбил секретарката. Виждайки жена си, с крайчеца на окото, директорът се дръпва, закопчава си бързо панталона и казва:
- Ето това, госпожице Петрова, беше така да се каже предупреждение. Ако още един път закъснеете, ще ви уволня!