Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата - пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва да се разнасят подаръци, а торбата стои празнa. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали. В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един единствен помощник - едно малко ангелче.
Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха…
По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита:
- Къде да я сложа тая елха?
Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче…
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.