- Мамо, помниш ли онази китайска ваза, - пита дъщерята, - която се предава от поколение на покление?
- Разбира се, че помня. Защо?
- Ами моето поколение прекъсна тази традиция.
На острова на сървайвър останали само българин, турчин и англичанин. Нямало какво да ядат и една вечер англичанинът си отрязал от задника и казал: "Т’ва е от мен момчета". На следващата вечер турчинът си резнал от корема и казал: "Братлета, т’ва е от мен за вечеря". На другата вечер дошло ред на българина да нахрани другарите си. Праснал си една чикия и казал: "Аре момчета, по едно кремче и в леглата"!