Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
- Категорично настоявам за развод! - заявява отчаяният ищец. - Тя продължава да държи в спалнята опитомената си коза и аз вече не издържам миризмата!
- Да, заслужавате съчувствие - клати глава съдията. - Но толкова е лесно да отваряте прозореца от време на време...
- Какво? - възмущава се ищецът. - И всичките ми гълъби да излетят, така ли?