Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните), излиза
за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове
за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано:
- Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате
сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на
интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от
средно-статистическите?
Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка:
- Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо...
- Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Момче и едно момиче са гаджета отдавна. Той се опитва да я убеди да се омъжи за него:
- Не си ли мечтала някога за сватба? Бяла елегантна рокля?
- Не.
- А куп подаръци? Меден месец?
- Не!
- Меден месец на някой екзотичен остров?
- Не!
- Голяма сватбената торта?
- Дявол да го вземе, знаеше че за това ще се хвана! Направи ми предложение!