Понеделник, 7 септември 2026 | Асеновград Слънчево 28°
Асеновград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Само повърхностните хора съдят за другите по външния им вид.
Бисери 3,259 прегледа
Следващ →

Още вицове

Джип с четири мутри в него изчаква на червено на Орлов мост. Отзад ги удря трабант с един шофьор вътре. Изскачат мутрите, слиза и шофьора на трабанта. Най-главният от четиримата започва да заплашва шофьора на трабанта. - Ама вие сте четирима, а аз съм сам - не е честно! Замислил се мутрата и разпоредил: - Пешо, мини от него. - А сега вие сте трима, ние сме двама - пак не е развностойно. - Иване, мини и ти от него! - Сега пък ние сме трима, вие сте двама - пак не е коректно! Замуслил се мутрата и заключил: - Абе я ти си отивай, а ние тук ще се оправим. Младо момиче пристигнало в малко село и помолила една старица да пренощува при нея. Тя й отказала, но я препратила при фургона на едни строители, да опита там. Младото момиче почукало на вратата на фургона, отворили и десет яки строителя и тя ги помолила да пренощува при тях. Те й поставили условие: - Ако отгатнеш нашата гатанка, ще те пуснем да спиш и няма с пръст да те докоснем. Обаче ако не успееш ще те оправим всичките подред. Гатанката е следната: "Малко, червенко, расте на дърво?" На другата сутрин старицата отишла да провери как е прекарало нощта момичето. Отворила вратата на фургона и гледа - девет яки мъжаги лежат полумъртви на пода, а десетият стои на колене пред момичето и му се моли: - Момиче, моля ти се, в името на всички богове, кажи "вишничка"! - Хайде, хайде не се офлянквай! Така и така си е краставица! Човечеството никога не е знаело къде отива, затова никога не е успявало да намери пътя..! Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се... Днес с жената имахме разговор по същество. Оказа се, че аз съм това същество.