Понеделник, 7 септември 2026
|
Асеновград
19°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Колко съм нещастна! Вчера той се е оженил за друга! - плаче измамена девойка. - Не плачи, мила - успокоява я леля й. - Щастливата любов завършва още по-зле!
Прочети още подобни вицове
05.09.2026
05.09.2026
04.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Из едно CV: Графа " Други умения: програмиране на ICQ"
Разни
03.10.2017
2,042 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Каква интересна опашка имаш! - казала Червената Шапчица, сядайки на коленете на Вълка. - Това не е опашка, ти си още малка и не ги разбираш тия работи. - казал Вълкът. - Я се виж, още мляко около устата имаш. - Това не е мляко... - казала Червената Шапчица и силно се изчервила...
Само едно момченце в скаутския лагер "Орле" не се изплаши, когато вечерта в палатката разказваха историята за гроба на колела, защото татко му работеше шофьор на "Зил143".
Лекар акушер изражда жена, която трябва да роди близнаци. Първото бебе се появява без проблем. Лекарят го взема на ръце, шляпва го по дупето и то започва да плаче. Второто бебе, обаче, не се появява и не се появява. Минава час, минават два... Лекарят казва на сестрата: - Аз ще ида да обядвам, а ти стой тука и наблюдавай родилката. Веднага след излизането на доктора, сестрата забелязва малка ръчичка, която се подава от майката и й прави знак с пръст да се приближи. Приближава се тя, а оттам се подава малка главичка и пита шепнешком: - Лелче, оня садист, дето шамари децата по дупетата, тръгна ли си?
От Уикепедия: Футболът е измислен в България през 11 век. Треньори на българските отбори са били болярите. Затова играчите не са тичали по терена, а са ходили с чувство за достойнство и мъдро изражение на лицето. Тази традиция се е запазила в нашия футбол и до днешни дни.
Трудът е песен, но някой друг да я пее !!!