Кубрат Пулев имал рожден ден и събитието отпразнувал в столичен клуб.
На другия ден майка му му звъни, да го пита как са изкарали:
Мама Пулева:
- Как изкарахте снощи маме?
Кобрата:
- Ами, още с влизането в дискотеката, отивам аз при диджейчето и му викам: Слушай сега браточка, начи тоя път искам нещо по-така... по-културно разбираш’и! К’во ше кажеш да започнем с италианска естрада... твааа Тото Котунио, Адриано Челентано, нещо Ерос Рамацоти...
Мама Пулева:
- Браво маме, а Андреа Бочели?
Кобричката:
– Буче, буче.. накрая изпя две от нейните тъпотии, аз се напих и си тръгнахме.
Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика:
-Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището.
Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички.
На другия ден ни спира една жена и ни казва:
-Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили!
Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...