София. 8,30 сутринта. Светофар на Дондуков. Бавно и тихо спира Майбах. От вътре се чува приглушена музика. Вебер. До него с изтъркани спирачки, пердета с пискюли на прозорците, цветомузика(гърми Софка и Устата) , тасове на Мерцедес, 2 тръби от зад, лепенки на Recaro, оранжеви булани по седалките и т.н. спира Голф 3 ПК. Въпреки изброените от мен "оптични екстри", не си е сложил ел-стъкла и за това след идноминутно навиване успявя да отвори прозореца.Чука на задното стъкло на Майбаха.То плавно се отваря и от вътре любезен господин:
- (учтив, но равномерен глас)-Добро утро, с какво мага да Ви бъда полезен младежо?
-(нахакан с една ръка на прозореца и дъвчещ дъвка)Аее батка убава ли е тази кола, дет’ са возиш на нея?
-(смутен)-Добра е -да.....
-Ааааа, Щот’ глеам не ги карат мноо.....
Християнин, мюсюлманин и атеист летят в самолет. Двигателите на самолета отказват и той тръгва да пада. Християнинът се успокоява сам:
- Аз живях праведен живот и винаги вярвах в Господ, не ме е страх да умра, ще попадна в Рая и ще живея щастливо там.
Мюсюлманинът се успокоява с думите:
- Аз водих праведен живот и винаги вярвах в пророка Мохамед и в Аллаха, не ме е страх да умра, ще живея на ония свят много по-добре.
Христянинът казва:
- Ще ме прощаваш, но ти вярваш не в този Бог, в който трябва. Там при вас няма по-добър живот горе.
Мюсюлманинът го парира:
- Много се заблуждаваш! Няма друг Бог, освен Аллах.
Продължават да спорят, докато не ги прекъсва атеистът:
- Вие продължавайте да си спорите, чия вяра е правилна, а аз вярвам в науката, която ме е снабдила с парашут, така че, прощавайте господа..