Вицет — Асеновград

На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея - млада девойка: - Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? - Не, няма го. - Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. - Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? - Не, просто малко си поплаках след това...

Други 03.10.2017 2,439 прегледа

Следващ →

Още вицове

Учителката историчка: - Ученици, как оценявате моето присъствие във вашия клас? - Какво ти присъствие госпожо, то си е чисто робство, не го слушайте министъра на просветата! - казва Иванчо. Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: - Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". - Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? - После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия. - Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? - Ами после рязах. До 1958 година… Американците мислят, че глад е, като се храниш с консерви. Две дами обсъждат невярността на мъжете. Едната казва: - Аз съм спокойна, моя мъж си е изгубил ума по мен. - Разбира се, но може би той има и моменти на просветление. - Иванов подава на Петров, Петров на Георгиев, страшен шут, топката лети към коментаторската кабина… Шледва шмяна в шъштава на гоштите…