- Преди нашата сватба непрекъснато ми казваше, че съм твоето "слънчице", а сега всяка вечер се запиляваш в бирарията.
- Е, какво странно? От толкова слънце - жега. От жегата - жажда.
Вървят Прасчо и Мечо ПухХх из гората и по едно време какво да видят - ПУШКА! Понеже и двамата преди не били виждали седнали да я разглеждат. Въртят, сучат, по едно време Прасчо погледнал към цевта и, О НЕ !!!!, в този момент Мечо Пух натиснал спусъка. Гърмежът изкинтял из цялата гора. Прасчо се въргаля мъртво ранен и квичи (КВИИИК- КВИИИК-КВИИИК)
- Смей се, смей се, свиньо нйедна, ма знаеш ли как ми писнаха ушите - рекъл ядосано Мечо Пух