В училище трябвало да напишат изречение, което описва реална случка от ежедневието и да съдържа рима.
Дошъл ред и на Иванчо.
-Прочети ни твоето изречение! -казала учителката на Иванчо.
-Вкъщи газих саламура, тя ми стигна чак до коляното.
-Но, тук няма рима!
-Щеше да има и рима госпожо, ако беше повече саламурата....
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!