Татко канибал и момченце канибалче търсят храна в гората. По едно време малкия вижда кльощава девойка и вика на баща си: "Татко ще я хванем ли". Таткото отговаря: "Уф, та тя е само кожа и кости...Остави я, ще потърсим нещо по-добро".
Минало не минало време, канибалчето съзряло една много дебела жена и пак викнало на баща си. Таткото като видял жертвата възкликнал: "Тази е само лой. Не е хубаво за теб да ядеш толкова мазна храна" и продължили.
Минало известно време и канибалчето съзряло жена с перфектна фигура и много красива външност. "Тази е добре... Но няма да ядем точно сега. Ще я хванем, ще я замъкнем първо вкъщи и....тогава ще изядем майка ти".
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал:
- Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно?
- Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти?
- А аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре...
- Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел професора Агоп? - сетил се Гарабед.
- Отдавна не съм чувал нищо за него!
- Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!