Човек върви през универсалния магазин, натоварен с много чанти. Изведнъж се спъва и пада на земята, а чантите му се разхвърчават във всички посоки. Той се повдига с труд и казва:
- Най-после поне една продавачка се усмихна.
Жив е той,жив е!Там в механата,
потънал в мисли,седи и пъшка,
мъж безработен на средна възраст,
пари за хлеб нема,за спирта намира.
На една страна захвърлил чаша,
на друга бутилка на две строшена.
Очи тъмнеят,глава се люшка,
устата вика:"Налей мастика!"