Понеделник, 7 септември 2026
|
Асеновград
27°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. - А с мама разговаря ли? - Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.
Прочети още подобни вицове
05.09.2026
05.09.2026
04.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
За да не ви предават вашите служители и приятели, плащайте им навреме, и главното - повече от тридесет сребърника.
Бисери
03.10.2017
2,168 прегледа
Следващ →
Още вицове
Майката на Джефри Дамър му отишла на гости за вечеря и изведнъж казала: - Знаеш ли, Джефри, твоите съседи изобщо не ми харесват. - Тогава яж само зеленчуците - отвърнал синът й.
Искам да съм шампион,но не за медал,слава и пари,а за да дам едно истинско интервю. - Как се почуствахте като разбрахте,че сте шампион? - Сереше ми се, ама трябваше да се усмихвам. - Вълнувахте ли се преди състезанието? - Естествено, като ме няма не знам дали баджанака ще събере хора за клането на прасето. - На какво дължите успеха си? - Тренерът ми стопяваше лагерите. - Кое ви подкрепяше? - Ми дават разни хапчета, де да знам какви,казват че са витамини. -Кого искате да поздравите? - Баджанак, да си взема медала и идвам,трябва да е останало от прасето и виното!
Едно дете се връща с баща си от зоологическата градина и въодушевено разказва на майка си: - Мамо, мамо, ходихме при слона! Между краката му висеше едно огромно нещо! Аз попитах тате какво е това нещо, а той ми каза - нищо. - Нищо е това, което виси между краката на баща ти - казала майката. А това, което виси между краката на слона, е това, което трябва да бъде!
Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си: - Прати ми счетоводителя при мен. - На обяд е. Вече е двандесет и половина. - Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!
Съдията пита: - Защо ударихте жена си с чук по главата? Подсъдимият: - Всеки сам кове щастието си, господин съдия.