Понеделник, 7 септември 2026 | Асеновград Слънчево 29°
Все пак колко далеч от живота е образователната система!... Уроците по Кама Сутра ще са много по-полезни, отколкото умението да се катериш по въже или да прескачаш коза...
Бисери 3,315 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи. Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал: - Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо! Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас: - Кой чука? - Детенце баща ти вътре ли е? - Няма го. Беше тук, но излезе. - А майка ти? - И тя беше тук, но излезе. - Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб! - И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе! - Е, добре де, ти самичко ли си вътре? - Е, с кой да съм в клозета, бе!? Надпис в маршрутка: "Заменям седящо място за правостоящо с доплащане!" Младият поручик Ржевски чете книга за правилата на добрия тон и как трябва да се разговаря с дамите. Там са дадени примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музиката, за любовта. Поручикът решава незабавно да се възползва от съветите и се приближава до дама, която разхожда кученцето си. - Какво мъничко кученце имате,-казва поручикът и сритва кученцето. - Ниско полетя, явно е на дъжд. Впрочем аз съм поручик Ржевски, в къщи имам барабан, хайде да ходим да се чукаме! Дядка към набор: -Наборе-е-е, станал съм като стенен часовник! -Що бе? -Ми на, в главата ку-ку, а от долу махало.... Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво. - Защо плачеш, сине мой? - Инвалид съм аз, не мога да ходя. Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае. - Защо плачеш, дъще моя? - Защото съм сляпа по рождение! Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия... Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче. - Защо плачеш, момченце? - Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България... И седнал Господ и заридал заедно с него...