Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си:
- Прати ми счетоводителя при мен.
- На обяд е. Вече е двандесет и половина.
- Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!
Да прочете човек днес серия романи, е много потискащо. След четвъртия или петия аз започвам да си мисля за Големия роман и изпитвам отчаяно желание да взема да избягам и да отида на кино.Лесли Фидлър, критик