Понеделник, 7 септември 2026 | Асеновград Слънчево 28°
Ти се правиш че говориш, аз се правя, че те слушам.
Бисери 3,535 прегледа
Следващ →

Още вицове

Нямало ги тяхните и Иванчо кани Марийка у тях. Купил бонбони, водка, цигари и чака. Минало се час, той си мисли: "Тя е от сериозно семейство, няма да пие." Прибрал водката. След още 30 минути си мисли: "Сигурно и не пуши." След десет минути се звъни, той отваря вратата - Марийка с ученическата чанта в ръка. - Що си носиш чантата, Марийке? - Ами утре сутринта нали сме на училище?!! Петък вечер ме спря катаджия…Задаваше глупави въпроси и внимателно душеше моите отговори… Осъдили на доживотен затвор трима престъпници. Казали им, че им се разрешава да вземат в затвора по един предмет, който да ги развлича докато си излежават присъдата. В камионетката попитали първия: - Ти какво си взе? - Устна хармоничка. За тия години ще се науча да свиря на нея така хубаво, че всички ще ме признаят за велик музикант! Вторият се похвалил: - Аз си взех четки и бои. За оставащия си живот ще се науча да рисувам не по-зле от Пикасо! Пък третият рекъл: - Големи сте ливади! Вижте аз какво съм си взел! Погледнали и се зачудили: - Че това са тампони! За какво са ти тампони? - Как за какво! Ето, тук, на кутията е написано, че с тях мога да карам ски, да плувам в басейн, да скачам с парашут, да спортувам... Вървят си два червея и единият вика на другия: - Групов секс! А другият му отговаря: - ....не бе КАДАИФ! Съдията към ответника: - Разкажете още веднъж какво се случи! - Прибирам се след командировка - заразказвал ответника, и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака... Съдията към ищеца: - А вие какво бихте разказали? - Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака... Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка): - А вие какво бихте добавили? - Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...