Понеделник, 7 септември 2026 | Асеновград Слънчево 28°
Благословенно вино, проклето пиянство!
Бисери 3,460 прегледа
Следващ →

Още вицове

Прибира се едно момченце на Коледа в кащи и майка му го води в една стая пълна с играчки и му казва: - Всичките тези играчки са за теб, дете мое. Отиват в друга стая и тя пълна до горе с играчки, майката му казва същото. Отива момченцето в хола и гледа там братчето му си играе само с едно камионче. Пита го: - На теб само това ли ти подариха? То отговаря: - Да! Братчето му започва да се смее и му казва: - А пък на мен две стаи с играчки ми подариха. - Да ама аз не сам болен от рак, нали?! - Някога бях преуспяващ лекар - разказва в купето на влака един мъж, - имах голяма практика, бях много богат, но само една незначителна грешка разгони всичките ми клиенти. - И каква беше тя? - Ами когато попълвах едно свидетелство за смърт се разсеях и поставих своята фамилия в графата "Причина за смъртта". Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква: - Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм. - Как тъй късоглед, бе? - Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената. - Виждам го. Е? - попитал лекарят. - Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя. Каубой и индианският му водач препускат из прерията. По някое време спират, индианецът се ослушва и казва: - Апахите идват от запад. - Какво ще правим? - На изток! Пак препускат. Пак спират. - Команчите идват от изток! - Ами сега? - На север! След време пак: - Сиуксите идват от север. - Какво ще правим? - На юг! Пак бягат. Пак спират. - Навахите идват от юг. - И какво ще правим сега? Индианецът се замисля и казва: - Какво имаш предвид като казваш "ние", бледолики? При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.