Жрецът на индианско племе, живеещо в резерват в Америка, трябвало да познае по звездите каква ща е зимата- тежка или лека, и ако трябва, индианците да започнат да събират дърва. Но дошла вечерта, започнал ритуалът и жрецът се понапил. Взирал се в звездите, взирал се и след като нищо не разпознал си помислил:
"Ако им кажа че зимата ще е мека, може да не уцеля и да имам големи проблеми. Нека по-добре да съберат дърва."
Жрецът казал:
- Братя мои, зимата ще е тежка! Трябва да събираме дърва.
Минал месец, жрецът си помислил:
"Дали пък не прекалих? Я да проверя прогнозата в близкия щат!", и отишъл да пита каква ще е зимата.
Метеоролозите му отговорили:
- Зимата ще е много тежка!
- По какво познахте - попитал жреца?
- Ами индианците вече цял месец събират дърва като луди!
Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция:
- Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин...
- От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя.
- Кой се обади! - пита старшината.
- Редник Петров, сър!
- Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник?
- От алумин, господин старшина.
- Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба...
- Ядрена бомба, господин старшина.
- Кой се обади?
- Редник Петров, сър!
- Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник?
- Изядрена, господин старшина.
- Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме?
Тишина. От сроя се чува познат ляс:
- Пазиме старшината!
- Кой се обади?
- Редник Петров, сър.
- Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...