Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата:
— Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди?
— Не, татко.
Петрова заминава на лечение и оставя навсякъде бележки с указания за съпруга си. На една от тях се чете: “Защо обличаш този костюм? Къде ще ходиш, идиот такъв!”