Върви си Кумчо Вълчо по горската пътечка, но си държи лапите отпред, като фуболист на стена. По пътя срещнал мъдрия бухал и го попитал:
- Бухльо, да си виждал от тук да минава едно момиченце?
- Какво момиченце - с кошничка и червена шапчица ли? - казал бухала.
- Не - с нож и вълчи топки! - казал вълка.
“… животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов!…”