Живяли двама братя-мафиоти. И двамата участвали в престъпления. Но накрая единия го убили. Когато подготвяли опелото останалия жив брат поискал в църквата да кажат за брат му:
"Той беше светец"
Отговорили му, че това е невъзможно. Тогава брата извадил една пачка и казал, че ги дарява на църквата. Тогава му обещали, че желанието му ще бъде изпълнено.
На следващия ден на панахидата било казано:
" Този човек беше човек на дявола. Мамеше всички, включително жена си. Грабежите и убийствата бяха в кръвта му. Но в сравнение със своя брат, ТОЙ БЕШЕ СВЕТЕЦ".
Генко ми разказа:
"Купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от около 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се карам. Почнах с касиерката, после някакъв мениджър дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Тогава му казвам:"Хубаво, щом са прилични, изяжте ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага, без претенции". Той се съгласи. Изяжда две и вика - това е, толкова е дневната доза. А аз му обяснявам - каква дневна доза, яж ги всичките.
Изяде и петте плесенясали мандарини, а се вижда, че му е гадно, но яде!
- Юнак! А сега повикай управителя!
Идва управителя:
- Дайте ми нови мандарини, че вашият служител изяде моите!
Трябваше да му видите погледа само, но той си го заслужи!"