Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва:
- И какво правиш тук?!
- Ами, возя се...
- Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!..
Владиката пристигнал инкогнито в селото и тръгнал за дома на свещеника, за когото се носели слухове, че живеел заедно с прислужницата си. Като наближил поповата градина дочул женски смях и владиката погледнал през една дупка на плета. Под едно дърво попа и прислужницата се търкаляли...
Ядосал се владиката, отишъл пред портата и я ритнал няколко пъти с крак. След малко попът, разчорлен и раздърпан, отворил изненадан от посещението на височайшия гост.
- Извинете, бях в градината и събирах плодове...
- Да, да... Много добре видях как друсаше сливата