Студенти се явяват на изпит от типа "тест" - където трябва да се избира някой от готовите вече отговори.
Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите.
Професорът си мисли: "тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути".
Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа.
- Какво правите още, колега? - пита професорът.
- Ами проверявам си отговорите за последен път.
Ранна утрин. Дъщерята е за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник.
- Извинявай зетко - казва тъщата - мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат - момче, опъвай бабата или ти режем главата - ти к’во ша прайш?
- Ами бабо, к’во да правя, мил ми е живота.
- Че к’во чакаш тогава, турци ли да дойдат?