Понеделник, 7 септември 2026 | Асеновград Слънчево 29°
В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина. Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя: - Старшина Петков, командир на танков корпус. Генералът остава като треснат: - Командир на корпус, старшина? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия… Старшината наперено отговаря: - Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана…
Военни 4,708 прегледа
Следващ →

Още вицове

Зайо взел заплата и се отбил до кръчмата в гората! Седнал да пие дошъл вълкът и и зайо го почерпил една лимонада!Вълкът го погледнал и зайо му поръчал още една! Излезли от кръчмата и вълкът бесен от отношението на зайо хванал и го пребил! Дошъл следващия месец, зайо пак взел заплата видяли се с вълка и влизайки в кръчмата зайо казал: - Барман за мен едно уиски, а за вълчо една лимонада че като пие две не знае какво прави! Бащата на Иванчо го пита: - Иванчо, как завърши годината? Иванчо отговаря: - Супер тате, удължиха ми договора с 5-ти клас с още една година. Исус Христос ходи по водата - все едно по суша. След него всичките дванадесет апостоли - и те като по суша, само Петър гази до коленете във вода. И пита той Исус: - Исусе, защо всички ходят като по суша, само аз газя до коленете във вода? Исус се обърнал, погледнал го гневно, нищо не казал и продължил. Появили се съмнения в душата на Петър и той започнал да гази още по-дълбоко. Пак се обърнал към Исус: - Исусе, защо всички... - Не се прави на интересен, Петре! - прекъснал го Исус. - Не виждаш ли къде е пътечката, толкова ли не можеш да ходиш по камъните като останалите? Премиерът пред Парламента: - Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред. Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.