Рибар замята цял ден и не хванал нищо. Решил да хвърли последен път привечер и нещеш ли хванал малка рибка. Помислил си
-То с нея и без нея все тая и я хвърлил в реката.- Седнал на земята и почнал да си събира такъмите и си мисли
-Ех сега да имаше сега нещо за хапване... -и туп от небето паднала маса отрупана с гозби. Зачудил си той па си рекъл
-Бе това добре, ама да имаше и нещо за пийване... - И туп от небето паднала каса бира. Тогава рибаря се плесна по челото
-Че аз съм хванал златната рибка бе да се е..а в г... за! ... Оооп..оооп... - понадигнал се той.
В страната на Скокондрилестия таратуфляк живеело едно малко Ъпче. То всеки ден свирело по 2 часа на своя щирлифон, а когато това му омразнело се разхождало по Алеята на Щирлифоните. Хубаво, ама Скокондрилестия таратуфляк, който бил събуден от злата Гагафалка решил да го перекандира... и хукнал да гони малкото Ъпче. Добре де, обаче в същия момент над Алеята на Щирлифоните прелетяло едно малко стадо Зигови, една от които носела своя незаконен трактонизиращ, мухопрепанизиращ джинджипляктор за перекандация на дйамандалейки № 43! И перекандирала Скокондрилестия таратуфляк барабар със злата Гагафалка! По случай случката, малкото Ъпче решило да направи най-важната стъпка в живота си - оженило се за Принцесата на Дълбоко-надводните Магагадузи... До ден днешен те живеят щастливо в страната на Скокондрилестия таратуфляк!