Пътници седят в самолета, чакат излитане, а самолета не излита. Обясняват им, че пилотите не са дошли още. Най-накрая пилотите се задават и пътниците удивени забелязват, че и двамата са слепи. Единият почуква с бастунче, а другият върви след куче-водач. Пътниците недоумяват. Пилотите се качват в самолета, палят двигателите. Пътниците са в паника. Самолета излиза на пистата и започва да се засилва. Пътниците са в ужас. До края на пистата остават 300 метра, 250, 200, 100.... Пътниците крещят от ужас, а самолета се вдига рязко и излита благополучно. В пилотската кабина един от пилотите говори на другия:
- Ех, братче, представяш ли си - Тези пътници един път няма да се развикат и тогава ще се разбием!!!
Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
- Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
- 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
- И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
- Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.