Червената шапчица, Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.
Шефа към личния си шофьор:
- Напоследък ми прави впечатление, че се обличаш доста
добре, как го правиш със заплатата, която ти давам?
Шофьорът с откровен отговор:
- Ми всичко е въпрос на елементарни сметки
- ти чукаш младата ми жена и и даваш 1/3 от заплатата ти,
аз чукам дъртата ти кранта и тя ми дава една трета от нейната, така че аз живея с твойта заплата, а ти с мойта.