Вторник, 8 септември 2026 | Асеновград 24°
Цинична статистика: За последните двадесет години от България са заминали да живеят в чужбина 4585 доктора, 1251 физика, 850 математика и нито един катаджия.
Професионални 3,326 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мрачна лондонска вечер, вали, студено е. Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката. - Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга. - Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?! - ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата! - Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля... - Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона! - Добре, Сър, отивам... След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона. -Защо се забави, Джон? - пита господарят му. - Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина... - Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате??? В един прекрасен ден на една скамейка седели три старчета, пред тях с цялата си грация минава една стахотна дама с пищни цици и къса пола, от която се вижда розовата прашка. Единият старец казал: - Ох, ако ми падне ще я мачакам, ще я мачкам цяла нощ. Другия старец казал: - А на мен ако ми падне, ще целувам до насита тез гърди. Третия старец, почуквайки с бастуна по земята, казал: - Абе имаше още едно нещо, ама какво беше то? Янка Такева дава пресконференция. - В началото на преговорите с министър Вълчев аз му поставих ултиматум: Или той увеличава заплатите на учителите, или аз напускам Синдиката на българските учители. След дълги и тежки преговори успяхме да постигнем компромис: Той не увеличава заплатите и аз не напускам Синдиката. Не винаги под слънцето се скиташ, не винаги живота ти е песен, но винаги е нужно да се питаш: Живот ли щеше да е, ако беше лесен. Не винаги преглъща се вината, не винаги времето лекува. Но винаги заплаща се цената и винаги безумно много струва! Тате, тате! -Как съм се получил аз? ! -Когато твоята мама беше козичка, а баща ти козел ние скачахме, скачахме и ... се получи ти! Иванчо отива при майка си. -Мамо, мамо, тате каза , че когато ти си била козичка , а той козел скачахте, скачахте и се получих аз!? -Не, момчето ми! Не беше така! Когато аз бях лястовичка, а чичо ти Петко орел ние летяхме, летяхме, летяхме и ..се получи ти! А баща ти както си беше козел такъв си и остана!