Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.
Стар дядо си седи в двора на село. Пристига градски облечен младеж с тефтер и папка.
- Какво искаш? - пита го дядото.
- Ами правим преброяване на населението. - отговаря младежът.
- Какво е това?
- Ами искаме да разберем колко човека живеят в страната.
- Е, губиш си времето с мене. Няма какво да ме питаш, и аз не знам колко са.