Един хайдутин разказва за смелостта и подвиэите на
дружината му:
- Вървя си аэ през гората с мойта дружина юнаци, всичките с бели калпаци, с навити мустаци, с голями пищаци...
- Брей!
- ...и в този момент срещаме турци! Те - двама, а ние - сами.
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество.
- Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине.
- Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско.
Бащата преглътва горчивия залък и продължава:
- А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем...
- Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони.
След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната.
Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него.
Майката разтревожено го хваща за ръкава:
- Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?!
- Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му....