- Докторе, не можах да мигна цяла нощ, дори и проклетата котка под прозореца виеше, какво да правя ...
- Ето Ви този фин прах.
- За какво е той?
- Не е за вас. Дайте го на котката.
Местят лудите от една лудница в друга. Разстоянието било голямо и ги качили на самолет. По време на полета не спирали да играят футбол в самолета.
- Абе докторе, - притеснил се пилота - вземи ги мирясай тия лудите, че вземем да паднем...
Доктора отищъл до салона:
- Ако не спрете веднага, ще паднем и ще се разбием.
Лудите се опулили и среснато седнали по местата си.
Видимо доволен доктора приседнал пак до пилота, но само след две минути същата работа, второто полувреме на мача започнал. Доктора пак опитал, онези се спрели, но пак за няколко минути.
- Докторе, ти с тези луди неможеш се справи, нека аз опитам-
станал пилота и право при лудите. След малко се върнал, а доктора го посрещнал с усмивка:
- Каквото и да правиш, след две минути пак ще започнат.
Но се мкнали 5, 10 минути, половин час, никакъв шум:
- Абе капитане, какво им каза на тия, че се усмириха така - попитал доктора.
- Нищо, само им отворих вратата и им казах, да играят в двора....