Първи път!
Тя: Ще започваме ли? Сигурен ли си, че можеш.
Той: Хайде стига де. Отпусни се само, не е кой знае какво.
Тя: Абе не е, ама...
Той: Е к`во ся, да не кажеш, че те е страх! Е`м искаш е`м...
Тя: Бе страх ме е! Глупости! Айде вади там и почвай!
Той: Ето с това сега и леко бодвам...
Тя: Как леко бе! Я чакай малко, чакай, дръпни се! Искам рязко и бързо. Иначе само боли и нищо не правиш. Хващай сега!
Той: Хубаво айде. Много ти знае главата. Готова ли си?
Тя: От барем 15 минути. Даже вече изсъхна... айде!
Той: Хоп! Ох, ох... чакай, чакай. Боли ли много? Стана ли?
Тя: Охх... леле! Дръпни се бе, некадърник. Их начиии... А, май станало.
Той: Ма болеше ли те?
Тя: Е, малко... ама е супер, ето кръв има... Ма другия път не ми се засилвай от два метра!
Той: Хубаво де, ся... не съм го правил преди. Важното е, че стана без много болка.
Репликите са между студенти медици по време на упражнение по биология - "Определяне на кръвни групи"
Един слон и една мишка решили да се поразходят заедно в джунглата. Вървяли, вървяли, отплеснали се в разговори и не обръщали внимание къде всъщност отиват, когато изведнъж слонът паднал в дупка.
— О, боже ! Какво ще правим сега. Не мога да се изкача обратно сам.
— Не се тревожи. Ще изтичам обратно в града, ще докарам Поршето ми и ще те измъкна от там.
Изтичала мишктата до града, докарала Поршето, вързала една верига за бронята и хвърлила другия край на слона. Слонът се изкачил по веригата.
— Благодаря ти, благодаря ти, приятелю !
— Удоволствието е мое. Хайде да продължим да се разхождаме.
Слонът се съгласил, но когато се обърнал към мишката, хоботът му блъснал мишката в дупката.
— О, боже! – пропищял слонът – Какво ще правим сега, аз съм твърде голям, за да се побера в Поршето.
— Не се тревожи. Хвърли ми пениса ти и ще се изкача по него.
Слонът метнал пениса си в дупката, мишката се изкатерила и те продължили разходката си.
Каква е поуката от тази история?
„Ако имаш достатъчно голям пенис, не ти трябва Порше“