Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...
Един мъж цялото си време прекарвал по кръчмите, въпреки упреците на жена му.
Един ден я посъветвали:
- Вместо да му се караш, бъди мила с него, нежна, така ще му бъде приятно да се прибира вкъщи.
Вечерта мъжът се прибира пиян, но жена му го прегръща ласкаво, целува го, слага му да вечеря, след това сяда до него и започва да го целува, да го гали. След това шепне:
- Мили, вече е късно, да се преместим в спалнята?
- Ами хайде, и без това ако се прибера оная змия жена ми ще ми налети още от вратата...