Един англичанин отива на лов за бели мечки при чукчите.
Чукчата, който ще го води го пита:
- Можеш ли да бягаш?
- Мога.
- Пак те питам, можеш ли бързо да бягаш?
- Мога, разбира се!
Тръгнали на лов. Вървели цял ден. Накрая чукчата видял една заспала мечка. Отишъл до нея и леко я набучкал с ножа. Мечката се разярила, скочила и ги подгонила. Тичали, тичали… На англичанина му омръзнало да тича, спрял, обърнал се и застрелял мечката. Чукчата ужасно се ядосал и го пита:
- Аз като те питах можеш ли да бягаш ти какво ми отговори?
- Мога.
- А сега, ти ще носиш мечката до селото.
На чукчата му попаднали отнякъде сума пари, и к’во да ги прави - вложил ги в банка. Здрав влог, едър спестител един вид, изпращат го с уважение. На другия ден обаче чукчата пак пристига в банката.
- Тегля си парите.
- Ама как, ама защо…
Тегли и това е. Ама си ги иска и в чисто нови банкноти. Какво да го правят - клиент. Нареждат му един куп нови банкноти. Сяда в един ъгъл, брои ги, и отива пак на касата.
- Пак ги внасям.
Клиент, какво да го правят… Издават му нова книжка, изпращат го с уважение. На излизане чукчата вика:
- Утре пак ще дойда да си ги преброя.