Вторник, 8 септември 2026 | Асеновград Слънчево 26°

Разни

По магистралата се движи вехта кола, в нея се возят възрастен мъж и жена му. Жената е полуглуха, но за сметка на това кара колата. Спира ги полицай. Полицаят: — Госпожо, карате с превишена скорост… Бабата: — К’во каза тоя? Дядото /крещи/: — Каза, че караш много бързо… Полицаят, оглеждайки документите на бабата пита: — О, вие сте от Смолян!!?? Бабата: — К’во вика тоя? Дядото: — Пита, дали сме от Смолян… Полицаят: — Имам силни спомени от Смолян. Преди много години там правих най-отвратителния секс в живота си… Бабата: — К’во вика? Дядото: — Вика, че те познавал…
Оценка 0 от 0 гласа
Един човек влезнал в църква и видял, че никой не отива на иконата на дявола. Той отишъл там и запалил свещ. Дяволът му казал: — Ти дойде да запалиш свещ, никой друг не е идвал. За награда ще ти дам злато. Дяволът пуснал човека на една нива и му казал: — Там където отбележиш ще има злато. Мъжът се чудил с какво да отбележи. Взел че се изакал за да отбележи мястото. И след секунди се чуло: — Иванчо събуди се бе! Тук нещо замириса!
Оценка 5 от 1 гласа
Лекар бил на визитация в лудница и влязъл в поредната стая. Един пациент седял на пода и режел въображаема дъска, докато друг висял от тавана. — Какво правиш? – попитал докторът първия пациент. — Не виждате ли? Режа тая дъска. — А какво прави той? – посочил другия пациент психиатърът. — А, той ми е приятел. Малко е луд и се мисли за електрическа крушка. Лекарят виждал, че лицето на оня, който висял от тавана, започва да почервенява. — Щом ти е приятел, трябва да го свалиш на пода, преди да е пострадал. — Какво, и да режа дъската на тъмно?!
Оценка 0 от 0 гласа
На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали: — Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим. — Добре. Става! Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите. — Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Не позна! – и й се изредили всички. — Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Пак не позна! – и пак минали всички. Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули: — Моля те, кажи калинка! — Слон!
Оценка 0 от 0 гласа