Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала: — Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти. Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал: — Е, скъпа, не ме очакваше, нали?

Учителката: — На колко години стана на миналия ти рожден ден? Ученик: — На седем. Учителката: — А на колко ще бъдеш на следващия ти рожден ден? Ученик: — На девет! Учителката: — Седни си! Двойка за грешен отговор! Ученик: — Голяма работа! Днес ми е рождения ден!

Господин по химия пита ученичка: — Какво правиш ? Тя: — Химията изучавам за последен път. Просто смесих веществата сълзите текат, и ето почна нещо да кипи и аз падам на колене и се моля на сички богове да не грамнеме. Учителят. — Боже кажи и да не смесва цигара с гас.

Иванчо тръгнал за училище. Майка му го спряла и му казала: — Иванчо, ето ти 50 стотинки за закуска. Той отговорил: — Благодаря ти, мамо – и ги изял.

Учениците от 5 клас правели диктовка: — И така прочитам текста още един път. В Океания живеят различни животни. Впрочем има риби, които са безброй видове. Те живеят само във водата. Не могат да живеят на сушата. Учениците започнали да пишат. Изведнъж Валя вдигнала ръка: — Кажи Валя? – попитал учителя. — Господин Стойков как започваше изречението? — Е ти чак там ли си? – попитал Иванчо.

- От днес ще смятаме с компютри! – казва учителката на първокласниците. — Супер! – радват се децата. — Така, кой ще ми каже, колко ще бъде, ако се прибавят пет компютъра към дванадесет компютъра?

В първия учебен ден една учителка се запознава с първокласниците. Учителката останала учудена след като всяко дете се представило като Терминатор. Моментално докладвала за това на директора: — Господин Директор, всички деца се мислят за Терминатор. А Директора баааввно се извърнал към нея и със силен удар с юмрук в близкия шкаф изсъскал гневно през зъби: — Ааззз ссъъъммм Тееррммииннааттоорраа.

В класа на Иванчо имали урок за растенията и учителката нарисувала краставица на дъската. Иванчо се изхилил ехидно: — Я, госпожата нарисува Шпагата! Целият клас избухнал в кикот. Възмутена учителката изтичала да се оплаче на директора. Директорът влетял разярен в класната стая. — Пак ли вие, бе хулигани! Всичките ще ви изключа! И кое говедо от вас нарисува тая Шпага на дъската?

Иванчо влиза в час с насинено око. Учителката: - Иване, какво има? Защо ти е синьо окото? - А, нищо, госпожо. Една оса ми кацна. - И какво? Ужили ли те? - Не. Татко я преби с лопатата...

В час по физическо, учителката повтаряла на първокласниците: -Леви, леви... Един от учениците учудено попитал: - А, какво да правим с десния крак госпожо?

- Тате, кажи как си взимаше изпитите? - На вас момичетата ви е лесно, вдигаш поличката и - готово... - А ако изпитващият е жена? - Полата се вдига за да си вземеш пищовите, глупаче!

Госпожата в училище казала на децата: -Когато кажа дума която има крака станете. Госпожата казала: -Куче. Децата станали.После госпожата казала: -Дете. Отново децата станали.После госпожата казала: -Слънце. Но тогава само Иванчо станал.И госпожата го попотала: -Защо стана бе Иванчо?Слънцето няма крака. Иванчо отговорил на госпожата: -Ами госпожо вчера като минах покрай вашата къща чух мъжки глас да казва "Слънце разтвори си краката"

- Тате, учителката по математика те вика. - Какво се е случило? - Тя ме пита: "Колко е 9*7?", а аз й казвам:"63", тя пита: "А 7*9?", а аз: - Същия х@й е... - Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: - Тате, а ти в училището ходи ли? - Още не съм. - Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. - Защо? - Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: " А на х@я ли си да стоя?" - Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: - Тате, ти в училище беше ли? - Още не. - Не отивай, изключиха ме. - Защо? - Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. - А учителката за по география за чий х@й е дошла? - Аз попитах същото!

- Иванчо, кой предмет ти е най-неприятен? - Училищния дневник!

Учителката пита: - Иванчо, какво ти подари татко ти за рождения ден? - Четири прашки, госпожо! - Престани да се шегуваш, сериозно те питам! - Не се шегувам! Моя татко е единствения стъклар в квартала!

Час по физическо. Учителя: - Така, кои от вас пушат? Честно! Без лъжене! Ти, ти и ти! Ясно. Значи, така! Ние с вас ще запалим по цигара, а другите две обиколки на училището бегом...

- Сине, ако се учиш добре ще ти купим компютър. - А ако се уча лошо? - Тогава ще ти купим пиано.

Урок по български език. Учителката: - Деца, днес ще съставяме изречения с думата "поставям". Виждам, че Димчо вече е готов! - Моят татко постави нов линолеум в кухнята! - Браво, Димчо! Мишо!... - А моят татко постави в касичката ми банкноти от 5 и 10 лева! - Много добре, Мишо! А сега и Иванчо да каже неговия вариант! Давай! - А моят татко го постави и на Димчо, и на Мишо, и на родителите им и на … - Иванчо, баща ти да дойде утре в училището! - И на вас ще го постави, госпожо! Той спечели онзи ден парламентарните избори!

Върви защита на дисертация "Кой инстинкт е по-силен?". Докладчикът разяснява експеримента: - В тъмна стая поставихме котарак, вкарахме и една женска котка и купа с храна. Първата реакция на котарака беше да използва котката, след това храната и след това заспа. След известно време котаракът първо използва храната, след това котката и след това спеше. Накрая котаракът използваше храната и лягаше да спи. Въпросът на опонент: - Колко често сменяхте храната на котарака? - Ежедневно. - А котката?

От ученическо съчинение: "Моят дядо ми е разказвал, как са живеели децата на моята възраст по негово време. Те са ходели в гората за гъби и боровинки, играели са футбол на поляната, къпели се в реката и са ловили риба - и всичко това, защото нещастните деца не са имали нито телевизор, нито компютър."